През 1958 г. в Италия е проведена конференция, на която представители на Европейската комисия, държавни институции и организации на земеделски производители, поставят основите върху които започва да се гради ОСП. Най-важното решение от това време е, че чрез пазарна подкрепа и фондове на ЕС, трябва да се гарантират цените на произвежданата продукция да не пада по определени равнища на цените на земеделската продукция. Това е постигнато, както чрез подкрепа/субсидии за земеделските производители, така и чрез налагане на общи мита  и такси при внос от трети страни. В края на 80-те години на ХХ в. в Европа се появява тенденция на почти постоянен излишък от определени селскосто-пански продукти. Въпреки че, ЕК започва да отпуска помощи за складиране и финансова подкрепа, за да стимулира износа за трети страни, през 90-те години се стига до налагане на ограничителни квоти за се намалят излишъците.

Освен тази тенденция през 90-те години започва все по-често да се говори за устойчиво икономическо развитие, т.е. развитие, което не оказва разрушително влияние върху околната среда. Тази нова теза намира своето отражение и в селското стопанство като започват да се въвеждат нови стандарти и изисквания за управление на селскостопанските дейности.

Реформата от 1999 г. има за цел да насърчи конкурентоспособността на селското стопанство и поставя основите на политиката за развитие на селските райони, чрез финансово подпомагане на нови инициативи в тези райони, като подпомага земеделските производители да преструктурират земеделските си стопанства, както и да се осигури опазването на околната среда. Въведен е таван за отпусканите средства по линия на директните плащания на площ за земеделските производители.

През 2003 г. започва нова реформа на ОСП, която има за цел да превърне европейското земеделие в конкурентоспособен и устойчив сектор, който е способен да гарантира доходи на земеделските стопани и да бъде гъвкав по отношение на реалните нужди на пазара. След тази реформа, значителна част от отпусканата финансова помощ започва да се изплаща независимо от обема и вида на земеделската продукция. По отношение на директните плащания са въведени изисквания за кръстосано съответствие, които покриват екологични стандарти, стандарти за безопасност на храните и хуманно отношение към животните.

Основни ключови елементи на реформираната ОСП, които са свързани с картофопроизводството  са:

·     Въвежда се единно плащане за европейските земеделски производители,  което е независимо от количеството и вида на производството.

·     Извършването на плащания към земеделските стопани е обвързано със спазване на множество стандарти за опазване на околната среда, безопасност на храните, здравословното състояние на животните и растенията и хуманно отношение към животните. На България като новоприета страна-членка е даден гратисен период за въвеждане на значителна част от тези стандарти. Трудностите, пред които ще бъдат изправени българските земеделски стопани ще произтекат от изискванията, според които, цялото стопанство на земеделския стопанин трябва да бъде поддържана в добро състояние по отношение на производство и опазване на околната среда (“кръстосано съответствие” – „cross-compliance”). Спазването на тези стандарти ще бъде обвързано с възможностите и допустимостта за отпускане  на финансова подкрепа, както по линия на директните плащания, така и по отношение на мерките предвидени за развитие на селските райони.

На страните-членки е предоставена възможността, чрез изработване на Програми за развитие на селските райони, да предвидят специфични мерки, които да засилят и подкрепят една обща политика по отношение на развитието на селските региони с осигуряване на повече европейски средства, нови мерки за подпомагане опазването на околната среда, политика по качеството и хуманно отношение към животните и подпомагане на земеделските стопани, което да им осигури достигане на европейските стандарти и изисквания. След като изготвят програмите за развитие на селските райони, те се съгласуват с Европейската комисия като е предоставена възможност за тяхното изменение в зависимост от постигането на конкретните им цели, т.е. осигурена е гъвкавост по отношение на прилаганите мерки.

Предвидено е поетапно намаляване на подкрепата за едрите земеделски стопани - “modulation” с цел финансиране на новата политика за развитие на селските региони.

Заложени са реформи в секторите ориз, твърда пшеница, черупкови плодове, картофено нишесте и сухи фуражи.

Реформата в ОСП продължава през 2006 г. и отново през 2008 г, когато през май месец, ЕК е предлага понататъшно рационализиране на ОСП и премахване на оставащите ограничения за земеделските стопани, което да ги подпомогне да отговорят на растящото търсене на храни. Предложените мерки включват:

·     Премахване на земите под угар, както и намаляване на интервенциите на пазара;

·     Десет от 12-те най-нови членки на ЕС, в т.ч. и България, прилагат схемата за единно плащане на площ, като срокът за нейното действие трябва да изтече през 2010 г., ЕК предлага този срок да бъде удължен до 2013 г.

·      ЕК предлага прилагането на стандартите по т.нар. „кръстосано съответствие“ да бъде опростено, чрез отмяна на стандарти, които нямат отношение или не са свързани с отговорността и дейността на земеделските стопани;

·     ЕК иска прехвърлянето на парични средства от директните плащания към фондовете за развитие на селските райони. Понастоящем плащанията за всички земеделски стопани, които получават над 5 000 евро директна финансова помощ се намаляват с 5% и тези финансови средства се прехвърлят в бюджета за развитие на селските райони. Европейската комисия предлага този дял да бъде увеличен на 13 процента до 2012 г.;

·     ЕК иска да бъде поставен таван на преките плащания от 250 за право на плащане или 250 евро на хектар.

Тема 4: Институционално изграждане на ОСП в България

През ноември месец 2006 г. в България е приет Закон за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, който влиза в сила от датата на приемането ни за пълноправна страна-членка на Европейския съюз. Законът урежда редът за прилагане на мерките, включени в Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз; мерките за държавно подпомагане, които са част от ОСП; функциите на органите и организациите, които са компетентни да прилагат тези мерки.

Със Закона за подпомагане на земеделските производители се уреждат нормативно:

·     акредитацията, структурата, дейността и контрола върху Разплащателната агенция;

·     прилагането на схемата за единно плащане на площ в съответствие с Общата селскостопанска политика на Европейския съюз;

·     държавното подпомагане на земеделските производители за производството на непреработена и/или преработена земеделска продукция с цел продажба и изпълнение на мерките, включени в Националния план за развитие на земеделието и селските райони.

На практика, създадената Разплащателна агенция е отговорният орган за администрирането и изплащането на финансовите средства по следните направления:

·     директни плащания;

·     пазарни механизми;

·     прилагане на мерките за развитие на  селските райони

·     рибарство и аквакултури.

По силата на този закон, Министърът на земеделието и храните наблюдава и контролира съответствието на дейността на Разплащателната агенция с критериите за акредитиране чрез:

·     определен от него сертифициращ орган;

·     специализирано звено в Министерството на земеделието и храните.

На 20 декември 2006 г. Министърът на земеделието и храните (тогава „Министър на земеделието и горите”) акредитира Държавен фонд “Земеделие” като единствена Разплащателна агенция за България за прилагане на Общата селскостопанска политика и Общата политика в рибарството на Европейския съюз. Връчването на акредитационния документ е първият етап от одобрението на агенцията.

За изпълнение на функциите на Разплащателната агенция е създадена Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК).

Тази система се състои от:

·     Система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане. Системата се изгражда и поддържа въз основа на регистри и графична информация като компютризирани бази данни. Те се създават и поддържат от Разплащателната агенция.

·     Система за идентификация на земеделските парцели. Тази система се изгражда и поддържа въз основа на регистри и графична информация като компютризирани бази данни от Министерството на земеделието и храните. Системата за идентификация на земеделските парцели е географска информационна система (ГИС) и се създава въз основа на ортоизображения чрез дигитализиране на физическите блокове и блоковете на земеделските стопанства. В системата се включват данни от картата на възстановената собственост и регистрите към нея. Министърът на земеделието и храните организира създаването и актуализирането на цифрови ортоизображения с дигитализирани физически блокове. В системата за идентификация на земеделските парцели трябва да се включват: географските данни и идентификационните кодове на физическите блокове и блоковете на земеделските стопанства; ползвателите и начинът на трайно ползване на блоковете на земеделските стопанства.

·     Система за идентификация и регистрация на животните се изгражда и поддържа от Националната ветеринарномедицинска служба.  Системата (НВМС) за идентификация и регистрация на животните се създава въз основа на идентификацията на животните по видове чрез съответната маркировка. В системата за идентификация и регистрация на животните се включват данни за: идентификация на земеделския производител, който отглежда животните; броя на животните от всеки вид, тяхната порода и възраст; идентификационните номера на животните по видове; местонахождението и придвижването на животните; здравния статус на животните и приложените ветери-нарномедицински мероприятия.

·     Интегрирана система за контрол се изгражда и поддържа въз основа на регистри и графична информация като компютризирани бази данни от Разплащателната агенция. Освен, че обединява данните от системите в цифров вид в интегрирана информационна система, Разплащателната агенция създава  поддържа и системни връзки с външни регистри.

Министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите. За целта е издадена Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол.

 Системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане включва регистър на кандидатите за подпомагане и регистър на заявленията за подпомагане. Регистърът на кандидатите за подпомагане се създава въз основа на заявленията за подпомагане и съдържа данни за кандидата, неговото стопанство и дейност. При първоначално въвеждане в регистъра кандидатите за подпомагане получават уникален регистрационен номер (УРН), с който всеки кандидат има възможността да участва във всички схеми и мерки за подпомагане по Общата селскостопанска политика. Регистрационният номер не може да бъде прехвърлян. Регистърът на заявленията за подпомагане трябва да съдържа данни за подадените от кандидата заявления за участие в схемите и мерките за подпомагане по Общата селскостопанска политика  и за отпуснатата помощ.

Кандидатите за подпомагане подават до териториалните структури на Разплащателната агенция заявление за подпомагане по образец. Общинските служби по земеделие (ОСЗ) оказват помощ на кандидатите за подпомагане при попълване на заявленията и за идентифициране на ползваните от тях площи. Общинските служби по земеделие са длъжни да въведат информацията от представените от кандидатите заявления, да разпечатат попълненото заявление и след неговото подписване от кандидата да го подадат в съответната териториална структура на Разплащателната агенция.

Министърът на земеделието и храните определя с наредби:

·     Условията и реда за подаване на заявления;

·     Образците на заявленията и изискванията към тях за отделните схеми и мерки за подпомагане по Общата селскостопанска политика.

Освен тези структури, в Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. е заложено, земеделските стопани (в частност картофопроизводителите) да могат да получат съдействие и помощ при попълване и изготвяне на заявления за подпомагане от страна на експерти от Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ), а също и консултации от други организации. НССЗ получава финансови средства за оказаното съдействие по линията на мярка 143 от ПРСР 2007-2013 г., а средствата за заплащане на консултантски услуги се отпускат също по линия на конкретната мярка и достигат до 5 % от стойността на проекта.

Картофопроизводителите могат да получат и съдействие от Национална асоциация на българските картофопроизводители “НАБК”.

Сдружение НАБК е доброволна, независима, демократична организация с нестопанска цел на равноправни членове – юридически и физически лица, свързани с производството, преработката и реализацията на картофи и посадъчен материал с произход Република България или свързани с тази дейност по друг начин.

Сдружение Национална асоциация на българските картофопроизводители (НАБК) има 140 свои члена от 17 области в България. В сдружението е представен над 70% от големите картофопроизводители в България, както и свързаните с бранша доставчици и преработватели.

НАБК работи в тясно сътрудничество с мрежите от регионални представители на своите членове, както и с Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ). Има установени контакти с браншови организации от Словакия, Германия, Полша, Белгия, Холандия и други европейски страни.

Сдружението има за свои цели:

·     да съдейства за перспективното развитие на българското картофопроизводство;

·     да възстанови и съдейства за поддържане на доверие между основните субекти, участващи в процесите на производството, преработката и търговията с картофи и посадъчен материал;

·     научно, информационно, рекламно и правно обслужване, обучение на членовете в областта на технологиите, техниката, научните постижения, сортов състав, пазари, стандартизация и унификация;

·     способства за повишаване конкурентоспособността на произведените и преработени в България картофи;

·     да съдейства за доброволното уреждане на възникналите спорове между членовете си. Бори се против нелоялната конкуренция и контрабанден внос. Утвърждава принципите на пазарно поведение;

·     координира дейността на членовете си за производство и преработка на големи партиди еднакви по сортов състав, качество и вкус, легализация, технология на преработката, опаковки, сертификация и други, с цел изпълнение на поръчки на големи потребители.

Сдружението реализира своите цели като:

·     Обсъжда и защитава пред държавните органи, концепции за развитие на бранша и свързаните с него дейности;

·     Предлага свои платформи, програми и искания при формиране и осъществяване на икономическата и социална политика на производството на централните и местните органи на изпълнителната власт;

·     Подпомага развитието на вътрешните търговски и технологични връзки в бранша, чрез предоставяне на информация за производство на посадъчен материал, пресни картофи и готова продукция, за наличието на свободни мощности, машини, съоръжения и финансови ресурси и други;

·     Предприема инициативи за привличане на български и чужди капитали за организиране производството, преработката на картофи и посадъчен материал;

·     Подпомага членовете на Асоциацията чрез изграждане организации на производителите по региони за по-ефективно усвояване на държавните и предприсъединителни фондове, с цел укрепване тяхната позиция на пазара и подобряване конкурентноспособността;

·     Информира членовете си за обявени търгове, изложби и панаири в страната и чужбина, като съдейства за участието им в тях и при възможност разработва типови договори, тръжни книжа и други образци;

·     Съдейства за повишаване подготовката и квалификацията на членовете си, като организира провеждането на курсове, конференции, симпозиуми, срещи за обмяна на опит с водещи личности, организации и фирми в страната и чужбина;

·     Подпомага внедряването на научните постижения в практиката, като въвлича научни звена и институти в изпълнение на конкретни поръчки за производството на посадъчен материал, пресни картофи, преработка и реализация;

·     Съдейства на начинаещите кооперативни и индивидуални производители при отглеждането на нови картофени насаждения, сдружаване за изграждането на нови картофени насаждения, сдружаване за изграждане и използване на общи съоръжения, като картофохранилища, сортировъчни машини и други;

·     Съдейства на членовете на сдружението при установяване на сътрудничество и дългосрочни договори с картофопреработватели, търговци и други потребители;

·     Сдружението поддържа постоянен контакт с органите на държавна власт на централно и местно равнище и участва в работата им, когато се решават проблеми касаещи картофопроизводителите. Съдейства за постигане еднопосочност в интересите на производители и потребители.

Сдружението извършва следните дейности: маркетингови проучвания, посредническа дейност за бизнес контакти, информационно и научно обслужване, обучение, организирани участия в панаири и изложби, консултантска и други дейности в изпълнение на поставените цели.