След приемането на България за член на ЕС през 2007 г., основно положително въздействие върху икономиката, оказват финансовите средства, които са достъпни чрез фондовете, подкрепящи провежданата от ЕС политика.

На практика, българското земеделие е един от секторите, в който може да се твърди, че осезаемо се усеща положителното въздействие на членството на страната ни в ЕС. Това разбира се е свързано и със значителни трудности за земеделските стопани, които трябва да покриват изисквания и стандарти при осъществяването на своята дейност, като стриктно съблюдават правилата на провежданата в ЕС политика в областта на земеделието.

Провежданата политика от страна на ЕС по отношение на селското стопанство се нарича „Обща селскостопанска политика” (ОСП) – Common agricultural policy (CAP). Тя дава рамката в която функционират пазарите на селскостопански стоки вкл. и пазара на картофи и продукти от картофи.

Възникване и развитие на Общата селскостопанска политика

Общата селскостопанска политика е исторически първата и една от трите общи политики със значително място в Римския договор за учредяването на Европейската икономическа общност. След 1968 г. започва пълноценно функциониране на ОСП, чрез оказване на финансова подкрепа за производството на основни земеделски стоки с цел да се стимулира производството на храни, което да задоволи повишеното търсене на земеделски продукти в страните.

Днес, ОСП се състои от правила и механизми за производство, търговия и преработка на земеделски продукти, с повишено внимание към развитието на селските райони. От друга страна, провеждането на ОСП трябва да стимулира устойчивото развитие на селските райони в държавите членки.

Реформа в ОСП

През 2003 г. Съветът за земеделие и рибарство одобрява най-мащабната реформа в ОСП, която премахва пряката връзка между директните плащания за земеделски стопани и количеството произвеждана от тях продукция, което в миналото е стимулирало производство на по-голямо количество, без да бъдат отчитани нуждите и качеството на съответната селскостопанска продукция.

На практика, се отчита, че заложените цели в провежданата дотогава ОСП са изпълнени и средствата за постигане на някои от тях трябва да бъдат променени или усъвършенствани. Това довежда до дискусии за въвеждане на реформа в провежданата до този момент политика по отношение на селското стопанство. За да бъдат намалени разходите и да се повиши конкурентоспособността на земедел-ските стопани са направени значителни промени в начина на подкрепа на земеделския сектор за плановия период 2007-2013 г.

Провежданата политика до този момент в значителна степен е изпълнила целите си, но се оказва, че е необходимо да бъдат изградени по-ефективни правила за подкрепа на селското стопанство. Отчетено е, че провежданата  политика е опасна по отношение на начина за оказване на подкрепа на земеделските производители – стимулиране на производството на земеделска продукция, което е обвързано с количеството на продукцията. Този тип подкрепа води след себе до натрупването на значителни запаси от определени продукти, а от тук повишаване на предлагането им на пазара. Така реформата в ОСП е насочена основно към стимулиране на производството на висококачествени продукти в количества, съобразени с нуждите на пазара, както и  насърчаване използването на селскостопански методи, съобразени с околната среда, т.е. щадящи природата методи за производство.

С реформата в ОСП се:

·     Въвежда единно плащане за стопанство (SPS – Single payment scheme), което не е свързано с вида и обема на земеделското производство; В България и Румъния се прилага опростена схема за единно плащане на площ (SAPS – Single area payment scheme);

·     Обвързват плащанията със спазването на стандарти за опазване на околната среда, безопасност на храните, опазване здравето на животните и растенията и хуманно отношение към животните;

·     Повишава значението на политиката за развитие на селските райони;

·     Създават нови мерки за подпомагане опазването на околната среда, политика по качеството и хуманно отношение към животните и подпомагане на фермерите с цел отговаряне на европейските стандарти;

·     Подкрепят производството на качествени и международно конкуренти хранителни продукти. Това включва артикули, произхождащи само от определен географски район на ЕС, произведени със специфична технология или с традиционни съставки.

·     Създават се общи правила и засилено се подкрепя производството на биологични храни, както и установени правила за биологично стопанство.

Цели на ОСП

Провежданата Обща селскостопанска политика в ЕС, има ясни цели, установени и формулирани чл. 33 на Договора за ЕС. Те могат да бъдат обобщени както следва:

·     Увеличаване на производителността и техническия прогрес чрез осигуряване на разумно количество земеделска продукция и оптимално използване на производствените фактори, особено труда;

·     Осигуряване на справедлив стандарт на живот на земеделската общност, в частност, чрез увеличаване доходите на заетите селското стопанство;

·     Стабилизиране на пазарите;

·     Осигуряване на предлагане на стоки и услуги на пазара за потребителите на разумни цени.

Общи принципи на ОСП

Общата селскостопанска политика се гради на условни принципи, които се прилагат от 60-те години. Основните принципи на ОСП са:

·     Единство на пазара - Всички селскостопански продукти се подчиняват на общи правила, гарантиращи свободата на движение;

·      Общностни преференции - Търговците от ЕС могат да закупуват някои селскостопански продукти на преференциални цени;

·     Финансова солидарност - Неблагоприятните последици, които сполетят земеделските стопани могат да се поемат от фондове на ЕС с цел съвместна финансова отговорност;

·     Натрупване/складиране и съхраняване на продукция -  с цел гарантиране на устойчивостта на пазара.

Тема 2: Инструменти на Общата селскостопанска политика (ОСП)

Принципите на ОСП (единство на пазара, общностни преференции, финансова солидарност, натрупване на продукция) определят инструментите за подкрепа на земеделските стопани.

В началото на европейската интеграция, близо 70% от бюджета на ЕС са били заделяни за подкрепа на производството в селското стопанство. Днес поради различни фактори като разширяването на ЕС, нараснала подкрепа на други общи политики, тези средства са значително намелени, но продължават да имат най-висок дял от разходите в бюджета на ЕС. В същото време, реформата в ОСП, разширява значително областите на подпомагане, а това разкрива нови възможности пред земеделските производители, в частност картофопроизводителите. На практика, все повече средства се заделят за развитие на селските райони и опазване на околната среда.

Провежданата ОСП се основава на два т.нар. ”стълба”:

·     Първи стълб – тук се включват схеми и мерки за подкрепа на земеделските производители по отношение на директните плащания на площ – схемата за единно плащане на площ (СЕПП), механизмите за интервенция – за регулиране на пазарите на селскостопанска продукция, както и осигуряване на експортни субсидии – възстановени разходи по износа на селскостопанска продукция в трети страни;

·     Втори стълб – включва мерки за развитие на селските райони, в т.ч. компенсаторни плащания в подкрепа на необлагодетелствани райони, компенсаторни плащания за производство на земеделска продукция, щадящо околната среда, т.е. извършване на агроекологични дейности.

За да може България да прилага Общата селскостопанска политика на Европейския съюз и да усвоява финансовите средства за селско стопанство след присъединяването си към ЕС, е изградена Разплащателна агенция и Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК). 

Първи стълб

Мерките и схемите от първи стълб от ОСП се финансират чрез Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ). Чрез този фонд се отпускат финансови средства за експортните субсидии, директните плащания, информационните кампании за промоции на селскостопански стоки, специфичните ветеринарни мерки, плащанията по мерките, свързани с предоставяне на информация за ОСП, както и прилагането и поддържането на информационна счетоводна система. На практика от 2007 г, т.е. вече две години, българският картофо-производител получава финансова подкрепа, чрез схемата за единно плащане на площ, като част от схемите, които се финансират от този фонд.

Мерките и схемите, които се финансират от този фонд могат да бъдат обобщени в две основни групи:

·     Финансови средства за директни плащания. По време на преговорния процес и по силата на европейското законодателство, на България е предоставена възможност на избере дали да прилага схемата за единно плащане (СЕП – SPS - схема за единно плащане на стопанство), или да прилага схемата за единно плащане на площ (СЕПП – SAPS). България избира да прилага по-простата схема за плащания за единица площ. По този начин се дава възможност на земеделските производители да покрият европейските изисквания и стандарти при извършването на тяхната дейност, като се предоставя допълнителен период.  На практика от новите страни-членки, само Малта  и Словения, избират да прилагат схемата за единно плащане за стопанство.

·     Финансови средства за пазарна подкрепа. Със средства от фонда може да се осигури интервенция на пазара в  сектори като полски култури, ориз, мляко, месо. На практика може да се наложи изкупуване на свръхпроизводството, когато пазарната цена на определен продукт падне под годишно определената интервентна цена в рамките на ЕС. Отново със средства от този фонд се осигуряват експортни субсидии (на износителя от ЕС се плащат експортни субсидии, равняващи се на разликата между цените в ЕС и световните цени (или цените в страната, за която е предназначен износа) и защита срещу евтин внос (над цената за интервенция се определя прагова цена и когато цената на вноса падне под определения праг, се събира мито, равняващо се на разликата между двете). От този фонд се осигуряват помощи за производство на пресни плодове и зеленчуци, предназначени за преработка и подкрепа на организации на производители.

Втори стълб

Мерките от втори стълб от ОСП се финансират чрез Европейския земеделски фонд развитие на селските райони – EAFRD.

След реформата в ОСП, всички страни-членки отбелязват нарастване на значението на мерките в подкрепа на развитие на селските си райони. България не прави изключение. Целта е да се осигури жизнеспособност в тези райони в отделните страни, както и устойчивото им икономическо развитие по отношение на произвежданата селскостопанска продукция. Една от основните цели е чрез финансовите средства отпускани през този фонд да се намали социално-икономическите различия в отделните райони на страната. Известен е фактът, че картофи се отглеждат в планински райони, където качеството на живот е по-ниско, а възможностите за откриване на работни места е силно затруднено. На практика тези райони са силно зависими от земеделието и горското стопанство, а населението е с едни от най-ниските доходи в страната.

Развитието на селските райони е свързано с:

·     Опазване на биоразнообразието и гарантиране на екологичните ползи;

·     Диверсификация на икономическите дейности;

·     Икономически продуктивно и естествено устойчиво стопанисване на горите;

·     Ограничаване на обезлюдяването и запазване на населението в селските райони;

·     Осъществяване на социални функции;

·     Подпомагане на предприятията в земеделския и горския сектор.