През 1958 г. в Италия е проведена конференция, на която представители на Европейската комисия, държавни институции и организации на земеделски производители, поставят основите върху които започва да се гради ОСП. Най-важното решение от това време е, че чрез пазарна подкрепа и фондове на ЕС, трябва да се гарантират цените на произвежданата продукция да не пада по определени равнища на цените на земеделската продукция. Това е постигнато, както чрез подкрепа/субсидии за земеделските производители, така и чрез налагане на общи мита  и такси при внос от трети страни. В края на 80-те години на ХХ в. в Европа се появява тенденция на почти постоянен излишък от определени селскостопански продукти. Въпреки че, ЕК започва да отпуска помощи за складиране и финансова подкрепа, за да стимулира износа за трети страни, през 90-те години се стига до налагане на ограничителни квоти за се намалят излишъците.

Освен тази тенденция през 90-те години започва все по-често да се говори за устойчиво икономическо развитие, т.е. развитие, което не оказва разрушително влияние върху околната среда. Тази нова теза намира своето отражение и в селското стопанство като започват да се въвеждат нови стандарти и изисквания за управление на селскостопанските дейности.

Реформата от 1999 г. има за цел да насърчи конкурентоспособността на селското стопанство и поставя основите на политиката за развитие на селските райони, чрез финансово подпомагане на нови инициативи в тези райони, като подпомага земеделските производители да преструктурират земеделските си стопанства, както и да се осигури опазването на околната среда. Въведен е таван за отпусканите средства по линия на директните плащания на площ за земеделските производители.

През 2003 г. започва нова реформа на ОСП, която има за цел да превърне европейското земеделие в конкурентоспособен и устойчив сектор, който е способен да гарантира доходи на земеделските стопани и да бъде гъвкав по отношение на реалните нужди на пазара. След тази реформа, значителна част от отпусканата финансова помощ започва да се изплаща независимо от обема и вида на земеделската продукция. По отношение на директните плащания са въведени изисквания за кръстосано съответствие, които покриват екологични стандарти, стандарти за безопасност на храните и хуманно отношение към животните.

Основни ключови елементи на реформираната ОСП, които са свързани с картофопроизводството  са:

·     Въвежда се единно плащане за европейските земеделски производители,  което е независимо от количеството и вида на производството.

·     Извършването на плащания към земеделските стопани е обвързано със спазване на множество стандарти за опазване на околната среда, безопасност на храните, здравословното състояние на животните и растенията и хуманно отношение към животните. На България като новоприета страна-членка е даден гратисен период за въвеждане на значителна част от тези стандарти. Трудностите, пред които ще бъдат изправени българските земеделски стопани ще произтекат от изискванията, според които, цялото стопанство на земеделския стопанин трябва да бъде поддържана в добро състояние по отношение на производство и опазване на околната среда (“кръстосано съответствие” – „cross-compliance”). Спазването на тези стандарти ще бъде обвързано с възможностите и допустимостта за отпускане  на финансова подкрепа, както по линия на директните плащания, така и по отношение на мерките предвидени за развитие на селските райони.

На страните-членки е предоставена възможността, чрез изработване на Програми за развитие на селските райони, да предвидят специфични мерки, които да засилят и подкрепят една обща политика по отношение на развитието на селските региони с осигуряване на повече европейски средства, нови мерки за подпомагане опазването на околната среда, политика по качеството и хуманно отношение към животните и подпомагане на земеделските стопани, което да им осигури достигане на европейските стандарти и изисквания. След като изготвят програмите за развитие на селските райони, те се съгласуват с Европейската комисия като е предоставена възможност за тяхното изменение в зависимост от постигането на конкретните им цели, т.е. осигурена е гъвкавост по отношение на прилаганите мерки.

Предвидено е поетапно намаляване на подкрепата за едрите земеделски стопани - “modulation” с цел финансиране на новата политика за развитие на селските региони.

Заложени са реформи в секторите ориз, твърда пшеница, черупкови плодове, картофено нишесте и сухи фуражи.

Реформата в ОСП продължава през 2006 г. и отново през 2008 г, когато през май месец, ЕК е предлага понататъшно рационализиране на ОСП и премахване на оставащите ограничения за земеделските стопани, което да ги подпомогне да отговорят на растящото търсене на храни. Предложените мерки включват:

·     Премахване на земите под угар, както и намаляване на интервенциите на пазара;

·     Десет от 12-те най-нови членки на ЕС, в т.ч. и България, прилагат схемата за единно плащане на площ, като срокът за нейното действие трябва да изтече през 2010 г., ЕК предлага този срок да бъде удължен до 2013 г.

·      ЕК предлага прилагането на стандартите по т.нар. „кръстосано съответствие“ да бъде опростено, чрез отмяна на стандарти, които нямат отношение или не са свързани с отговорността и дейността на земеделските стопани;

·     ЕК иска прехвърлянето на парични средства от директните плащания към фондовете за развитие на селските райони. Понастоящем плащанията за всички земеделски стопани, които получават над 5 000 евро директна финансова помощ се намаляват с 5% и тези финансови средства се прехвърлят в бюджета за развитие на селските райони. Европейската комисия предлага този дял да бъде увеличен на 13 процента до 2012 г.;

·     ЕК иска да бъде поставен таван на преките плащания от 250 за право на плащане или 250 евро на хектар.

Тема 6: Нормативна база за провеждане на общата селскостопанска политика

„Глава 7 – Земеделие” е една от най-важните глави на процеса на преговорите за присъединяване на България към ЕС. Като една от най-старите общи политики на ЕС, ОСП е причина за приемане на редица разпоредби. Законодателството в областта на земеделието обхваща около 50 % от цялото законодателство на ЕС.

Ще обърнем внимание на тази част него, която е пряко свързана с получаването на финансови средства за картофопроизводители, както и специфични документи, които уреждат правила за производството на картофи в ЕС.

На практика законодателството е обособено в две големи групи. Едната група е законодателството на ЕС, което регулира Общата селскостопанска политика (ОСП). Това законодателството регламентира механизмите за регулиране организациите на пазара на отделните земеделски продукти, схемите за подпомагане на земеделските стопани, мерките за развитие на селските райони и осигуряването на тяхното финансиране. Прилагането на това законодателстово  е еднакво и задължително за всички държави-членки. Неговите норми се уреждат, чрез приемането на  регламенти.

Втората голяма група от европейското законодателство са директивите. Те уреждат ветеринарни и фитосанитарни въпроси и се въвеждат в националното законодателство на страните – членки. По този начин те се адаптират към съответната национална правна система и при тяхното прилагане се отчитат особеностите и традициите на страната. 

В периода 1997-2007 г. в България са приети редица закони и подзаконови нормативни актове в областта на земеделието, които са хармонизирани със законодателството на ЕС:

·     Законът за подпомагане на земеделските производители поставя законова рамка, която позволява прилагането в предприсъединителния период на мерки и елементи на ОСП, свързани с подпомагането на земеделските производители. Той е законовата база за прилагане на програма САПАРД, въз основа на него са издадени наредбите, уреждащи прилагането на отделните мерки по програмата. С измененията в закона са заложени новите елементи на ОСП – интервенция на пазара, изплащане на експортни субсидии, стандарти за качество, изплащане на директни помощи за земеделските стопани.

·     Закона за посевния и посадъчния материал отразява законодателството на ЕС, свързано със семената и посадъчния материал,

·     В българското законодателство са въведени и други елементи на ОСП – уредени са биологичното производство на растителни и животински продукти и храни, контролът за съответствие на пресни плодове и зеленчуци.

·     Директивите на ЕС във фитосанитарната област са въведени в българското законодателство със Закона  за защита на растенията и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Основните нормативни актове включват, но се изчерпват с:

·     Регламент на съвета № 1782/2003;

·     Регламент на комисията №1973/2004;

·     Регламент на комисията №796/2004;

·     Регламент на съвета № 1698/2005;

·     Регламент на комисията № 1974/2006;

·     Регламент на комисията № 1975/2006;

·     Закон за подпомагане на земеделските производители;

·     Наредба 107 от 23.08.2006 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ;

·     Програма за развитие на селските райони (2007 –2013);

·     Отделни наредби на министъра на земеделието и храните за всяка една мерките в ПРСР 2007-2013 г.

Членството на България означава достъп до фондовете за развитие на селските райони и модернизация на земеделските стопанства. През 2006 г. е одобрена Програмата за равитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Тя поставя основите за приемане на наредби за условията и реда за подпомагане на земеделските стопани по отделните мерки, които предоставят широк кръг от възможности за получаване на финансова подкрепа от страна на българските картофопрозиводители, като например инвестициии в модернизацията на стопанствата, преструктуриране на производството, ранно пенсиониране, подкрепа за реконструкция на стопанствата, насърчаване на млади земеделски стопани за извършване на дейности по отношение на отглеждане на картофи, биологично производство, получаване на компенсаторни плащания за извършване на дейности по контрол на почвената ерозия и др. На практика, ПРСР дава възможности за получаване на преки финансови средства за инвестиции, включително и в земеделието и преработващата промишленост, което е основа за икономически растеж.

Усвояването на законодател-ството на вътрешния пазар на ЕС в сектор “Земеделие” е свързано със задължителните по-високи стандарти и изисквания при извършване на земеделската дейности, както и с завишени санитарно-хигиенни изисквания. За достигане на тези изисквания са предвидени и преходни периоди за установяването им в нормите на националното законодателство. Прилагането на тези норми трябва да допринесе за повишаване на качеството и конкурентноспособността на земеделската продукция от България и да разшири възможносите пред българските картофопроизводители и търговци да предлагат свободно продукцията си на  общия европейски пазар.